Статия
Организирана публична библиотека с образователни материали по хранене, генетика и физиология. Всеки текст носи автор, дата и източници.
Чревният микробиом се превърна в една от най-бързо развиващите се области на науката за храненето. Днес знаем, че микроорганизмите в червата не са просто пасивни обитатели на храносмилателната система. Те разграждат определени компоненти на храната, произвеждат различни вещества и участват в сложни взаимодействия с човешкия организъм.
Хранителните препоръки често звучат така, сякаш една и съща храна трябва да има един и същ ефект върху всички. Реалната човешка физиология е по-сложна.
Допреди няколко години GLP-1 беше термин, който се срещаше предимно в учебниците по физиология, ендокринология и диабет.
Хранителният протеин изпълнява много повече функции от поддържането на мускулите. Аминокиселините, които получаваме от него, участват в непрекъснатото изграждане и обновяване на белтъци в целия организъм.
През последните години рафтовете с десерти се промениха. Протеинови барове, шоколади, бисквити, кремове и сладоледи все по-често се предлагат като „без добавена захар“, „с ниско съдържание на захар“ или като по-здравословна алтернатива на традиционния десерт.
Инсулиновата резистентност представлява намален биологичен отговор към действието на инсулина и участва в развитието на редица метаболитни нарушения, включително диабет тип 2.
По въпроса забавя ли се метаболизмът с възрастта, през 2021 г. международен екип анализира енергийния разход на 6421 души от 29 държави. Най-малкият участник е на осем дни, а най-възрастният — на 95 години.
През 2019 г. двадесет души прекарват четири седмици в изследователски център в САЩ, където всяко тяхно хранене е осигурено от учените.
Думата „пробиотик“ често се използва така, сякаш означава просто полезни бактерии. На етикетите виждаме „10 милиарда“, „20 щама“, „за микробиома“ или „за имунитета“ и лесно можем да останем с впечатлението, че всички пробиотици правят приблизително едно и също.
Днес потребителските генетични тестове могат да предоставят доклади с информация за начина, по който генетични варианти са свързани с метаболизма на кофеина, усвояването на лактозата, нивата на определени хранителни вещества, телесното тегло и други характеристики. Някои компании отиват още по-далеч и превръщат генетичните резултати в препоръки за хранене, добавки или контрол на теглото.
Лук, ябълки, мляко, бобови храни, пшеница, чесън и круши изглеждат като доста различни храни. И все пак всички те могат да съдържат въглехидрати от групата FODMAP.
Чревният микробиом се превърна в една от най-бързо развиващите се области на науката за храненето. Днес знаем, че микроорганизмите в червата не са просто пасивни обитатели на храносмилателната система. Те разграждат определени компоненти на храната, произвеждат различни вещества и участват в сложни взаимодействия с човешкия организъм.
Хранителните препоръки често звучат така, сякаш една и съща храна трябва да има един и същ ефект върху всички. Реалната човешка физиология е по-сложна.
