Пробиотикът не е просто „добра бактерия“: защо щамът има значение?

Думата „пробиотик“ често се използва така, сякаш означава просто полезни бактерии. На етикетите виждаме „10 милиарда“, „20 щама“, „за микробиома“ или „за имунитета“ и лесно можем да останем с впечатлението, че всички пробиотици правят приблизително едно и също.

Научното определение е по-конкретно.

Пробиотиците са живи микроорганизми, които, когато се приемат в достатъчно количество, осигуряват полза за здравето. Затова не е достатъчно един продукт просто да съдържа живи микроорганизми. Има значение кой микроорганизъм съдържа, в какво количество и за какъв конкретен ефект е изследван.

Род, вид и щам: защо имената са толкова дълги?

Научното име на един пробиотичен микроорганизъм може да изглежда като ненужна подробност, но всъщност ни казва какво точно е било изследвано.

Нека използваме като пример добре познатия пробиотичен щам:

Lacticaseibacillus rhamnosus GG

В това име:

родът е Lacticaseibacillus

видът е Lacticaseibacillus rhamnosus

щамът е GG

Два микроорганизма могат да принадлежат към един и същи вид и въпреки това да се различават по определени генетични и функционални характеристики.

Затова резултат, наблюдаван при един щам, не може автоматично да бъде приписан на всеки друг представител на същия вид.

Систематичен преглед и мета-анализ на 228 изпитвания намира данни, че ефективността на пробиотиците може да бъде както специфична за щама, така и специфична за конкретното приложение.

Това прави твърдението „Този вид бактерии е полезен“ твърде общо.

По-добрият въпрос е: Кой точно микроорганизъм е изследван и за какъв резултат?

Един пробиотик не е доказан „за всичко“

Дори когато определен щам има добри доказателства, това не означава, че всяка полза, която му се приписва, е доказана.

Ако един пробиотик е изследван за определена функция на храносмилателната система, не можем автоматично да приемем, че е доказано ефективен и за имунитет, настроение, отслабване или друг резултат.

Това се вижда и при синдрома на раздразненото черво. Голям мрежов мета-анализ с 81 рандомизирани проучвания и 9253 участници показва, че различните щамове и комбинации не дават еднакви резултати при оценка на общите симптоми, коремната болка, подуването, качеството на живот и характеристиките на изхожданията.

Следователно въпросът не е просто „Работят ли пробиотиците?“, а „Кой пробиотик е изследван, при кого и за какво?“

Всичко ли зависи от щама?

Не съвсем.

За някои по-общи свойства може да има основание да очакваме сходство между представители на добре проучен вид. Но колкото по-конкретно е едно здравно твърдение, толкова по-важни стават доказателствата за точния щам или точно определената комбинация от щамове.

Затова и двете крайности са подвеждащи: „Всички пробиотици са практически еднакви.“ и „Абсолютно всеки ефект е уникален само за един щам.“

Реалната научна картина е по-нюансирана.

Повече милиарди не означава по-добър пробиотик

Количеството микроорганизми обикновено се обозначава като колониеобразуващи единици (КОЕ).

Лесно е да предположим, че продукт с 50 милиарда е по-добър от продукт с 10 милиарда.

Но различните пробиотици могат да бъдат ефективни при различни количества. Значение има дали количеството в продукта съответства на това, при което конкретният микроорганизъм е показал полза в изследванията.

Същото важи за броя щамове. Продукт с десет щама не е автоматично по-добър от продукт с един добре проучен щам. Една комбинация има смисъл, когато има доказателства именно за тази комбинация, а не просто защото съдържа повече микроорганизми.

Повече микроорганизми не означава повече доказателства.

Всяка ферментирала храна ли е пробиотична?

Не.

Ферментиралите храни се произвеждат чрез дейността на микроорганизми и някои от тях съдържат живи микроорганизми, когато ги консумираме.

Но това само по себе си не е достатъчно, за да използваме научно термина „пробиотик“.

За него трябва да имаме определен жив микроорганизъм, прилаган в достатъчно количество и за който е доказана здравна полза.

Затова експертният консенсус разграничава ферментирала храна от пробиотична храна.

Ферментирало ≠ автоматично пробиотично.

Това не означава, че ферментиралите храни не могат да бъдат ценна част от храненето. Просто двете понятия не означават едно и също.

Трябва ли всеки здрав човек да приема пробиотик?

Наличните доказателства не подкрепят толкова обща препоръка.

Обзор от 2024 г. в Advances in Nutrition намира доказателства за конкретни пробиотици при някои конкретни приложения и групи хора, но не и достатъчно основание всички здрави хора да приемат пробиотици за всички разглеждани профилактични цели.

Това не означава „Пробиотиците не работят.“ Но не означава и „Всеки трябва да приема пробиотик всеки ден.“

Как да четем етикета?

Вместо да гледаме само най-голямото число върху опаковката, можем да зададем няколко по-полезни въпроса.

Посочени ли са родът, видът и щамът?

Посочено ли е количеството до края на срока на годност?

Има ли публикувани човешки изследвания върху същия щам или същата комбинация?

Изследван ли е за ефекта, за който се рекламира?

Съответства ли количеството на използваното в проучванията?

Тези въпроси ни казват много повече от надпис като „20 щама“ или „50 милиарда“.

Пробиотикът не е просто една съставка

При пробиотиците говорим за живи микроорганизми с конкретна идентичност, биологични характеристики, количество и доказателствена история.

Затова две кутии с думата „пробиотик“ на етикета могат да представляват много различни продукти.

По-полезният въпрос не е „Добър ли е този пробиотик?“, а „Кой микроорганизъм съдържа, в какво количество, за какъв резултат е изследван и съответства ли продуктът на тези доказателства?“

Именно там започва смислената оценка.